При все че Светите книги са изпълнени с вълшебства, а академизмът – с релативно-квантови видения, в Природата не стават чудеса!!! Изтъквам го като ориентир за всяка научна пропедевтика и диагностика, трасиращ пътя към неимоверно трудното разкриване на дефекти в мисловно-отражателните конструкции (идеи и теории). А и предвид учените, които, изправени пред непосилни проблеми, творят или сладкопойно пригласят на шеметни доктрини, та чак до вярвания в извънприродни сили. Нека напомня, че вяра и наука не се връзват, са антиподи. За да няма спекулации, положих усилия да покажа защо и как тези непрестижни за времето ни напътствия са в сила до самата първична структура на материята. А произтичащата оттам законност се постарах да сведа до съвсем лесна за разпознаване симптоматика. До толкова елементарни зависимости, че всеки, който реши да ги игнорира, вече рискува да стане за смях.

          По-специално, с конкретни физикални разработки (а не обичайните твърдения) засегнах и Класиката, и Релативизма, и Квантовата механика – един вид, дънната платка на физиката, от която се направляват всички функционални раздели. На преден план, непосредствено от шаблонния израз за енергията Е=m.с² и от константната скорост с, се открои ненарушимата зависимост енергия-маса:

           Е/m=с² – const.         (1)

      Отношение (1) е пределно ясен и непоклатим маркер, гласящ:  

      – При никакви обстоятелства не може да има енергия без маса и маса без енергия. На дадена енергия винаги съответства точно определена маса  и обратно, от което съотношение идва величината и постоянството на скоростта с .

           Съответно, фамозните полета-вълни??, във всеки един момент от движението си, трябва да представляват споената пропорция (1) – безусловно изискване, изпълнимо само ако във всяка точка от техния път е налице порция маса. Друга възможност не съществува. Битуващите представи за някаква безматериална полева енергия Е??, която, излъчена просто ей така?? от източника, тече в празното?? с харесалата й се?? скорост с, са очевидно несъстоятелни. Само с Е и с не става, е загубивреме! Е си иска m! Лъсва и митът за "свръх с"!

      Силовият троен възел (1) се явява главно отношение на материята, а обвързаните в него величини енергия E, маса m и скорост с (познати ни досега като съществуващи сами по себе си?? свободни агенти??) са основните природни константи. За изясняването им направих редица взаимообусловени конкретизации, които, като схема, изглеждат така:

            – Уточнения по физиката на енергията и масата.         

  http://alniko.log.bg/article.php?article_id=126058; Според (1), ще са в сила както закон за запазване на енергията, а той е Е=Е_п+Е_к=const., така и закон за запазване на масата m=m_п+m_к=const. – енергията Е и масата m на произволен обект са абсолютни величини, а потенциалните му енергия Е_п и маса m_п преминават в кинетични Е_к и m_к до изчерпването им при тавана с. Друго няма!

         – Уточнения по статуса на инерциалните системи.      

    http://alniko.log.bg/article.php?article_id=78196; Светът е устроен силово на Принципа (+)+(-)=0 (теза+антитеза=неутралът-синтез, идеалът). Ерго, покоят (система К) е реално съсояние наред с движението (система K"). Нещата са неопределими само в "изолирана лаборатория", понеже потенциалната маса, дължината и времето се променят едновременно, еднопосочно и еднакво.

       – Уточнения по Квантово-механичната изходна платформа.

 http://alniko.log.bg/article.php?article_id=97416; Енергията Е на хармоничните вълни (цикличните процеси) е равна на константната енергия h на едно колебание, умножена по броя n на колебанията – E=h.n . Т.е., Планковата константа h представлява гранично дискретна порция енергия и тъкмо тя формира числителя на израз (1) (релацията Е.t=h (p.l=h) е фалшива). Връзката h/с²=m₀ изважда наяве и третата константа m₀ – съответната на h гранично дискретна порция маса. Напрегнатите с енергия h маси m₀ формират пространството (Всемира).

          С това въпросът за основните природни константи следва да се счита за приключен. Установена беше и губещата се до момента връзка между уточняваните физични раздели. С цената, както можеше да се очаква, на отстраняване на очертали се (след обстоен преглед и множество дисекции) сериозни увреждания в техния днешен облик. Разбира се, всичко това като научни констатации и контра предложения, въпреки опасенията, че все още липсва прозорливост и усет за пренагласа в обсебеното от приумици природознание.  

       С оглед обаче на извършените корекции и в качеството си на техен автор, ако трябва да се произнеса по съвременното проблемно състояние на физическата наука, бих се изразил метафорично в едно изречение:

            Дънната платка на физиката се издъни!